Орлин Баев се занимава професионално с психотерапия. Това е моята професия

Орлин Баев се занимава професионално с психотерапия. „ Това е моята специалност и тя съответствува с моето предопределение “, споделя той. Обича природата, планината, морето, безкрая. Мечтае за един свят, обитаем с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината. В блога си Орлин Баев неуморно разгласява сърцати текстове, свързани със сбъдването на тази фантазия. С общителното единодушие на създателя Списание 8 ще ви направи съпричастни на естествената психотерапия. 

Когато някой реши, че би трябвало непременно да бъде по-добър, по-идеален, по-чист, по-възвишен, по-духовен, по-перфектен, по-еди си какво си, автоматизирано набутва в подсъзнанието си това, което съгласно него не е мечтано.  Ако решиш да си по-интелигентна, натикваш във вътрешността в себе си кухата лейка. Да, само че когато тя е одобрявана, се изявява в живота като непрестореност, естествена връзка, приятна приказливост и комуникативност. Ако решиш да си по-коректна, точна, прецизна и дисциплинирана, потискаш и капсулираш в подсъзнанието си джаста-праста кифлата, за която личният гъз е най-съществен. Обаче този горист аспект, когато е съзнателен и с любов прегърнат, се изявява в живота ти като лекост при прекосяване през естествените неточности, учене от тях и крепко себезаявяване. 
Ако решиш да си по-чиста и по-духовна, натикваш в дън гори психо тилилейски леката жена в себе си, даже ку..ата... Да, само че по този начин закопаваш и креативния си огън, както и все чара, умеенето за печелене на другите и харизмата си... Ако решиш да си безусловно и единствено положителна, отхвърляш в себе си псуващата хамалка. Когато обаче я познаваш добре и си другарка с нея в себе си, тя в живота ти се демонстрира като независимост в мисленето, словото, мнението и житейските направления.
Животът е бинарен и задачата не е да бъдем добрички, положителни или чистички, а цялостни, оцялостени, интегрирани към ядрото на Духа си. Но, по-ясно казано, 
колкото повече се фиксира човек непременно в положителното, толкоз повече изолира в сянката си нежеланото. 
Забележи, изолира го, само че не го отстранява. Напротив, по този начин го угоява и в действителност го осъществя в живота си. Ето, искаш да си по-добра, с цел да бъдеш по-приемана, сполучлива, готина, а се получава по този начин, че в действителност приятелите те отхвърлят, а пред непознатите блокираш, с което по този начин се държиш, че се самоотхвърляш.  Защо се получава по този начин? Това да желаеме да сме по-готини, мечтани, положителни и така нататък е супер! По работещия метод обаче. Ако го желаеме като отхвърляме в себе си сянката на това, към което се стремим, тя се случва в живота ни. Или започваме да виждаме потиснатите в самите нас аспекти в приятелите си и ставаме много сериозни към тях, както сме и към себе си. Това държание обаче те прави да изглеждаш пред приятелите като надувка, като горделивка, като някой парвеню, един тип „ аз съм по-добра, чиста, интелигентна, по-висока класа от вас! ". А това отблъсква. Ти не го правиш преднамерено. Правиш това изпитание да си по-добра сякаш с цел да бъдеш по-приета, по-качествена, а се случва противоположното - пред приятелите се държиш както като към себе си, тъй като ги приемаш несъзнавано за близки. 
Държиш се сериозно и отричаш естествените аспекти, които не желаеш и мачкаш в самата себе си, което както споделих, дава тип на надуване... 
Съответно губиш приятелите си.  Пред непознатите, тъй като са към момента далечни и свръхмного се стараеш да бъдеш " добра ", с цел да се впишеш, даваш " късо съединяване " от спора, който сама си причиняваш. Конфликтът на " Трябва доста да внимавам и се старая по какъв начин се държа, какво споделям и върша, с цел да бъда призната! " Конфликт е, защото това възнамеряване отхвърля провалената, кифлата, хамалката, ку..вата, идиотката, несъответстващата в теб. Отхвърля ги с цената на мощно напрежение, което те блокира.  Да, отлично е да се стремим да сме готини, мечтани и одобрявани, положителни и така нататък По качествения метод обаче. Нека знаем, можем, да сме умни, способни, да се стремим да развиваме качества... На фона на приемане на сенките им, които ни плашат, обаче. Защото набутвайки ги във вътрешността, ги виждаме на всички места и без да желаеме по този начин вършим, че фактически се държим като кютюци... 
Всъщност, както намекнах нагоре, приемайки сенчестите си аспекти, те се демонстрират в живота ни в качествените си капацитети и единствено тогава стремежът ни към развиване се случва действително. Както се споделя, единствено когато одобряваме неуспеха, загубата, падението, несправедливостта, унижението, измяната, изоставянето и отхвърлянето, сме същински подготвени за триумфа, облагата, въздигането, правдивостта, уважението, лоялността и приемането. 
Когато опознаем, сприятелим се и поддържаме връзка със страха си, че сме тъпи и смотани, отхвърлени парчета 
и умерено можем да се приемем и такива, смеейки се с положително сърце, тогава страхът се стапя и в нас бликва извор на спонтанност, харизма, самостойност на самооценката ни, достоверност, бърз и акуратен разум... Тогава сме одобрявани и търсени, въпреки че към този момент не ни пука толкоз доста за това.  В психотерапията - в персоналната, груповата и в уъркшопите, с изключение на менталното осъзнаване на страховете, на сенките ни, постоянно ги отиграваме. Като психотеатър, в предпазената психотерапевтична среда, само че и като съзнателно построени и правени в действителна обществена среда поведенчески опити.
За повече информация вижте тук.